Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2011 17:28 - "Опълченците на Шипка" - лирически увод
Автор: aleko2009 Категория: Технологии   
Прочетен: 35067 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 22.02.2011 17:47


          Мисли и чувства в лирически увод на одата „Опълченците на Шипка”

 

                                            /съчинение разсъждение/

 

 

   УВОД : Иван Вазов създава своята ода „Опълченците на Шипка”, разочарован от забравата в новоосвободена България. В епоха, когото народът ни понася упреците, че не заслужава свободата си, поетът решава да противопостави на хулите и клеветите един подвиг, превърнал се в символ на духовна извисеност. Лирическият увод на стихотворението е честна равносметка за изминатия от нашия народ  исторически път.

  ТЕЗА: Поетът  разкрива, че нашата историческа участ е сложна, противоречива, развитието й се движи между срама и славата, поражението и победата. В  тревожния размисъл прозвучава признанието, че робството е нашият срам. Отстояването на българското, на честта и достойнството ни е един труден процес, при който непрекъснато се превъзмогват срама и пораженията. Но лирическият говорител посреща с гняв и възмущение обвиненията, че не заслужаваме свободата си. Несъгласието му се превръща в оборване на хулите, което прераства във възхвала. На обидите  и клеветите се противопоставят гордостта и преклонението, от един подвиг. Старопланинският връх се превръща в безсмъртна легенда и символ на духовна победа, която става пример за национално извисяване.

 

ДОКАЗАТЕЛСТВО:  В лирическото встъпление се противопоставят гняв и обида с гордост и възхищение. Затова тази първа част на одата е изградена чрез антитеза. В първата подчаст градацията на възмущението е подчертана чрез осемкратното повторение на частицата „нека”. Първите две повторения звучат като честно и мъдро признание, че робството е нашият срам. И действително още носим скритите рани от робската психика, срамните белези на вековното примирение. Но постепенно утвърждението се изпълва с отрицание и несъгласие. Лирическият говорител не приема несправедливите преценки на историята, че всяка битка за свободата ни е обречена на неуспех. Не се съгласява , че са срамни  пораженията ни при Беласица и Батак, че винаги  е  неуспешен  опитът ни да отстоим свободата и независимостта си. Най-несправедливо е обаче обвинението, че свободата ни е подарена. Затова постепенно градират болката и  обидата, гневът и възмущението, като достигат до своята кулминация в стиховете:

 

„…..нека таз свобода да ни бъда дар!

Нека!....................”

  Лирическият говорител не приема историята да съди за нашия народ само по физическите погроми . Понякога в поражението може да има истинска духовна победа. Ето защо на хулите и клеветите поетът противопоставя „един див чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх”. На мрака от робството, на позорното минало  контрастира светлината на един подвиг, на  едно име, което ”кат легенда грей”. Върхът в Балкана се превръща в символ на героизъм и духовно извисяване. Там, високо, ”навръх планината”,  борците за свобода са пролели кръвта си, оставили са костите си, но това не е поражение, а проява на духовна непобедимост. Сравнението с битката при Термопилите е доказателство как във физическото поражение може да има проява на духовна сила и морална победа. Старопланинският проход е облъхнат със спомена за един друг проход и друга битка в древността:

„...едно име ново, голямо, антично,
като Термопили славно, безгранично...”

Оксиморонът  „ново” и „антично” подчертава съчетанието между античност и вечност, така се засилва усещането, че върхът е свързан с нещо непреходно в нашата история. Непреходен и безсмъртен остава героизмът на старопланинския връх. Ето защо втората подчаст на лирическия увод е пронизана от една нова и контрастна градация. На гнева и възмущението са противопоставени гордостта, възторгът и възхвалата . Одата зазвучава като тържествен химн на победата и героизма. Върхът в планината се превръща в подвиг, който измива срама от робството и заличава всички клевети. Старопланинският връх се превръща в безсмъртна легенда и символ на духовен подвиг, който става пример за национално извисяване, прераства във връх в историята ни.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

 Лирическият увод на одата ,,Опълченците на Шипка”е поетическата равносметка на Вазов за драматичната ни национална съдба. Въпреки историческите поражения  творбата изгражда легендарния образ на един чутовен подви, който измива срама от робството.  Сливайки в едно художествено цяло героизъм, легенда и Балкан, поетът ни завещава гордост от достойно отстояваната свобода. Творбата отправя като безсмъртно послание към идните поколения вдъхновението на опълченците за чутовния им подвиг -това е вярното и безкористно служене на отечеството с цената на живота.




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aleko2009
Категория: Изкуство
Прочетен: 2326802
Постинги: 167
Коментари: 4
Гласове: 517
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031